автор: Ognian

На 28 септември 1918 край френското селце Маркоин британският пехотинец от полка "Уелингтън" Хенри Тенди се бил като храбрец в яростно сражение с германците.

В един окоп видял ранен немски войник, който кървял обилно.


Хенри,който убил много хора този ден, бил ожесточен от битката. Лесно можел да отнеме още един живот. Но нещо го спряло, може би умолителният поглед на немеца. Тенди пожалил врага, отминал го. Раненият бавно кимнал с благодарност.

Двадесет и една години по-късно същият немски войник, но вече като водач на Райха започнал Втората световна война.

************

На моста над реката Сан Луис Рей се събрали няколко души. Всеки бързал по делата си. Внезапно се извил вятър, мостът се разлюлял и рухнал в реката. Всички загинали. Не се познавали, никога не се били виждали, освен в краткият миг преди смъртта, когато очите им случайно се срещнали.

***********

Банкерът се беше отпуснал удобно в топлата лимузина- истинско удоволствие в ледената зимна вечер. На кръстовището колата спря точно до един просяк. Банкерът неволно вдигна поглед и изтръпна от черната бездна в очите на човека отсреща. Бяха празни, безнадеждни, като стар, угаснал огън.
Изведнъж разбра колко е щастлив. Прекръсти се бързо и благодари на Бога. Та нали можеше той да бъде навън на студа, а просякът да е вътре, в лимузината!

************

Първата история е малко известен факт, който можеше да промени света, втората случка е тема на книга от американският писател Торнтън Уайлдър, третата измислих аз. Но и трите имат всичко общо с категорията Съдба.

Или Божията воля.

Преди една година живяхме с ужасната действителност в Южна Азия. Там властваха сили, непознати за човека, които отнесоха стотици хиляди животи. Енергията, отделена за минути при земетресението, била равна на годишното потребление на ток в САЩ. На океанското дъно също за минути се появила цепнатина дълга 1000 километра, земята там се издигнала с 30 метра.

Хората отидоха в Космоса, но не знаят какво точно има в центъра на планетата, където живеят. Не знаят какви са функциите на 80% от това, което носят на раменете си и се нарича високоорганизирана материя. Айнщайн разгада Вселенските закони, но само Фройд се опита да разбули Вселената на ума.

Единствено човешката доброта , на която бяхме свидетели след катастрофата може да се сравни с отчайващото безсилие на хората.


Можеш да направиш снимка с мобилния си телефон и да я изпратиш на другия край на света за миг, но ако заболееш от една болест, на която не искам да споменавам името, никой не може да те спаси.

В деня на Вси Светии през 1755 Лисабон бил поразен от унищожително земетресение. Загинали 60 000 души. Тогава Волтер се разбунтувал срешу Бога. Това не било трудно за старият безбожник, но и не можел да разбере какво общо има Божията промисъл с гибелта на хиляди деца.

Дни след страшното бедствие преди една година, потресеният Кентърберийски архиепископ, заяви, че започва да се съмнява в съществуването на Бог. Много странно съмнение за един архиепископ.

И аз си задавам въпроси, на които не чакам отговор.

Вярвам, че един ден всички ще се изправим пред Съдника.

Но това също е Съдба.