автор: thebigplucky

Времето изтича.
Хората, които обичах остаряха.
Отиват си.
Един по един.
Като изгасващи в нощта светлини.
Ръцете ми изстиват.
Не посягат към нищо, осъзнали безсмислието.
Все по-често спирам и се замислям.
Все по-често се ровя в миналото си.
Мъча се да си спомня родителите си -
- какви бяха на моите години.
И тези години - кога минаха.
Не ги усетих, потънал в суета
и в собствения си егоизъм.
Сблъсках се с толкова съдби.
Разделях се. Нещо все ми липсваше.
Търсех си оправдания и причини.
Стисках зъби и криех сълзите си.
Скитах по пътищата.
Търсех някаква измислена своя истина.
Търсех принцесата от приказките,
живата вода, съкровищницата на мечтите.
Мечтаех по звездите.
Правех се на рицар.

А времето бавно изтичаше…
Животът си - съсипах го.
Някой ще ми прости ли?!
Ще го искам ли?!