поздрав за раздуханите ти есенни листи с ей този стар стих писан някога от бедната ло
докато
първия
говори
ти слушай
все едно
дали
тирезий
или
пития
в мъглата
на думите
вторите
заспаха
докато
третите
платят
четвъртите
са нащрек
петите
за петите
нищо
си
първата
си
единствен
така каза
тирезий
на пития
защото
беше сляп
а тя
му отговори
подобаващо
беше зряща
и го целуна
по очите
а той не я видя
защото беше сляп
но тя го обичаше
седнала на триножника
гледаше в бъдещето
и го виждаше
и го виждаше...
има една много добра извлечена есенция в стиха но трябва да го преработиш не е шлифован,
има излишни думички и натрупвания, колкото и кратък да е.Започни от :Заглавието -намирам го за тромаво и банално, опитай се да извадиш нещо друго.
ПРедлагам ти редакция на прима-виста а ти само прецени дали ти върши работа или не:
Дъхът на живота
Дъхът на младостта
запали огън.
Дъхът на старостта
раздухва го във
есенни листа...
Когато нещо ново се ражда
се ражда с плач
пречистващият плач
на предстоящото време..
Когато нещо умира
умира с плач
пречистващият плач
на изживяното време..
---
това за философията на живота сложна работа, а аз съм лош философ, но това горе съм го писала отдавна
нека е раждане за теб и да, заглавието "дъхът" ми харесва, много даже
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 851
ХуЛитери: 0
Всичко: 851
