автор: sradev

От времето на Голямата зима не бях виждал толкова сняг във Варшава.

В същност тогава ме нямаше там. Бях прескочил до София да се отърва от мъглите по улиците и в главата, да ям на корем и на чужда сметка. Но като се върнах забелязах, че улиците са задръстени от хълмове сняг под които по-възторжените притежатели на автомобили се опитваха да правят разкопки на своите любимци. Ако си спомняха къде са ги паркирали в пространството. Но срещу такива разкопки се опълчиха пешеходците, защото стената от сняг им затрупваше преходите.

В същност хълмчетата бяха от изкопаният сняг от тротоарите смесен с изхвърленият от риначките. Било е много романтично, особено в кооперацийте загубили едновременно тока и отоплението.

А сега също е романтично. Коловозите по улицата, направени преди няколко часа от последните прибрали се автомобилисти са вече засипани от сняг. Останали са омекотени следи. Тротоарите са девствени от човешки стъпки. Преспите край тротоарите навяват радостната мисъл, че са леки коли. По големината на преспите може да се познае кой кога се е върнал.

Но това е последният ден на годината. След 20 часа ще празнуваме новата година. Всички покупки са направени, утре е двоен празник. Лекарите стачкуват, следователно няма за къде да се излиза от къщи.
А в момента лудият и мръсен град е чист и спокоен.

Варшава
311205
04'15