автор: lefty

Гърми шампанското.
Салют !
Две чаши целуват се за миг.
Ехо от кристал, гризва еротично Тишината.
Тя изтръпва от очакване за смут,
разлюляна,
вибрираща,
в очакване...

Навън - безмилостен изсипва се дъжда,
инжектира въздуха със напрежение.
Електрожен прорязва тъмнината -
светкавица прокарва огнения си език
и изтръгва Тишината от вглъбеност -
гръмоносен вик, кънтящ в Душата
на нощно - сладостни очи...
Жената.

Облечена по нищичко,
примамливо сребриста
разхождаш се по двора на мечтите ми,
лъчиста,
закичена в косите с люляци.
Ухаеш на любов !
С пръст докосвам устните,
напъпилата, нежна плът...
Греховни помисли,
а на дъното желание
да имам сърцето и душата ти в едно.
Тъй прелестна -
хаитянка от картина на Гоген
и същевременно проникваща частиците у мен.
Пулсовете ни се сливат.
Електрически са чувствата
и карат Тишината да се изчервява,
да иска да крещи...Да се разпада
и най - подир нова да се ражда в утрешния ден.

А навън вали и Тишината зъзне,
когато не е между нашите очи.