автор: nevidima

Ти нищичко май и до днес не разбираш...
Във твоя живот подреден и почтен
ти свойте контакти разумно подбираш
и много внимаваш да не сбъркаш със мен.

До твоята личност високо морална
с хитрост даже не мога да се извися.
И макар че съм вече невъзможно нахална,
аз денем и нощем в АйСиКю-то вися.

От толкова много неща се лишавам -
забравих и мъж, и любовник дори.
Гледам тъпо и даже да дишам забравям.
За теб фантазирам до тъмни зори.

А ти все ми бягаш и шанс не ми даваш.
Имаш мойте аванси, пак ти пускам фитил.
И все е напразно - усмивки раздаваш,
но все си зает или пак си препил.

Недей да обиждаш във мене жената.
Недей да попарваш ти мойте мечти.
А по-добре бързичко слез на земята
и в мене влюби се безмилостно ти!

Не ме гледай винаги с погледа стреснат
на хванат в издънка добър ученик.
По други жени спри да зяпаш заплеснат.
Стани по-добре мъж доказан, велик!

Щастлив отпусни се във мойте обятия,
глава положи върху мойта снага.
За миг забрави всички важни занятия.
Докрай наслади се на мойте блага.

Недей да захвърляш туй, що ти се дава.
Възползвай се бързо от моя див чар.
А може би вече дори не ти става?
А може би вътрешно чувстваш се стар?

Аз искам да бъда за тебе жената
от твоите най-смели и сладки мечти.
Съжали се над мен! Не затръшвай вратата.
Поне за една нощ обичай ме ти...

В мен стаената страст ще стоваря връз тебе.
И ще бъдеш разтърсен от сладостни тръпки.
Твоят страх е излишен и съвсем непотребен -
потопи се във моите мощни прегръдки!