автор: aladar

Междупразнична фиеста
(или с две думи: "Пааааййй сееее!!!)

Коледата отмина, оставяйки след себе си опустошени хладилници, пулсиращи глави и много трохи... Постепенно по села и паланки прасетата се успокоиха и напуснаха тъмните ъгли на кочините си, където се криеха от коледната свирепост на стопаните си. Децата счупиха по някой подарък, а татковците обещаха да пишат на Дядо Коледа да уволни китайските джуджета. Снежанка си взе топъл душ, гореща вана и някакви хапчета. Светът миряса. За малко. Защото след Коледа идва какво...? Ами... Нова Година естествено. Нощните канонади от пиратки и азиатска пиротехника леко намаляха, но сърцатите тийнейджъри самоотвержено поддържат огъня, защото знаят, че добрата подготовка и неуморните тренировки между празниците ще дадат своите плодове и в новогодишната нощ ще се разбере кой е по-по-най! Та в такова унило междупразнично време, шляпайки бодро из кварталната кал, аз се бях понесъл към ЖП гарата, откъдето трябваше да хвана влак, който да ме достави в подходящо време, на подходящо място и в подходящо състояние за да присъствам на коледното парти на фирмата. Лъснатите ми обувки отразяваха светлината на няколкото улични лампи и може би именно това привлече погледа на изчадията на мрака, и стана причина за разразилите се по-нататък събития...
Няколкото далечни пукотевици и слаб мирис на барут ме накараха да се почувствам като смел войник, крачещ през бойното поле, презрял страха от смъртта, недосегаем за куршумите и шрапнелите на безсилните врагове. И точно в този момент нещо проблесна в мрака и мощна експлозия накара дискмена ми да прескочи няколко песни, а алармите на околните автомобили да завият като за въздушна тревога. Оглушен и замаян се озърнах да видя какво точно се случва и в този момент нов оглушителен трясък възвести, че аз съм под обстрел и трябва да зарежа гордите пози, ако искам да живея. Побягнах на слалом между колите, изритвайки помиярите от укритията им, опитвайки се да се окопая и да стана невидим. Безуспешно. Явно ме засякоха и от отсрещния блок и също откриха огън. Бягането на зиг-заг ми даде известна преднина, което ми позволи да достигна ниските храсти и да клекна в тях. Топла влажна муцуна ми подсказа, че имам боен другар, с когото да споделя суровият воински живот. Но радостта ми трая кратко. Реших като по руските филми от войната да запаля цигара и да кажа нещо прочувствено, но в момента, в който щракнах пламъчето на запалката, новият ми приятел изквича, пръдна ужасено и изчезна. Само миризмата подсказваше, че не е бил илюзия, а дишащо същество от плът, кръв и още нещо... Не го обвинявам. И сам воинът е воин. Изчаках минута-две и когато канонадата поутихна нахлузих на една пръчка шапката си и я размахах. Нищо. Заизмъквах се внимателно и с цената на 1-2 драскотини и разпран крачол се измъкнах на светло. Спирката на автобуса вече прозираше през дима, което ме амбицира и със спринт, във който вложих всичко (и заради който ми се проби единият чорап) прелетях ниско над тротоара, високо над улицата и се приземих под навеса на спирката. Зад мене канонадата започна отново, но аз вече бях в безопасност. Душата ми ликуваше. Краткия преглед на снаряжението показа:
- съдран крачол - 1 бр.
- пробит чорап - 1 бр.
- драскотини - 28
- липсващи аксесоари: фасонска емблема от обувките, черно шалче, запалка и копче от палто.
- кал - навсякъде (дори и на места, където съм считал, че е невъзможно да проникне)
Затова иска ми се да кажа:
"Господа управляващи, моля, ако може преразгледайте позициите си за наборната военна служба!!! Нека стане отново 2 години! Даже 3! И да ги взимате още като станат на 12! Такъв ресурс се хаби на вятъра! С момчета като тези ще отвеем НАТО, ще пометем всеки враг, ще свалим всеки самозабравил се диктатор! А и ще се нагърмят в казармата... Наясно съм, че си имате своите съображения и може би не ви е до това в момента, но една идея понякога помага светът да стане по добър. Може би и тази е от тях." Весели празници засега, а за Нова Година съм решил - каска, камуфлажни дрехи, шанцов инструмент и чували с пясък. Някъде в гората. Елате ми тогава!!! Елате ми повече!!!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!