автор: fon3

Едва ли се различавам от който и да било друг човек по това, че в определени моменти безкрайно много харесвам, та дори и обичам себе си, а пък в други не мога да се понасям, та чак се мразя. Едва ли се различавам от който и да било друг човек по това, че обичам да мечтая.

И днес искам да ви разкажа за една от мечтите си... Тя се роди в главата ми още когато чух за клонираната Доли.
Сега сигурно се питате какво е общото между харесването, нехаресването и овцата. Отговорът е прост - клонирането. В моментите, в които се харесвам аз не съжалявам, че съм такъв какъвто съм, а в другите, когато не се харесвам, се питам какво ли щеше да бъде ако...
Да, какво ли щеше да се случи ако имах възможността да се клонирам? Само че, не веднъж, а два пъти. Две абсолютно идентични мои копия, създадени в един и същ ден. Казвам създадени неслучайно, защото думата родени в този случай звучи цинично. А аз самият щях да се подложа на криогенеза - онова чудо, в което те замразяват, досущ като бройлер, за неопределено време, но за разлика от бройлера като те размразят си продължаваш напред, все едно, че нищо не е било. Щях обаче да оставя специални изисквания за възпитанието на моите клонинги. На едното мое копие щях да поискам да счупят ушите и да го пратят да тренира класическа борба. Щях да забраня да му дават книги и да поискам да го възпитават в принципа: "Човек за човека е вълк". А за другото ми копие щях да поискам обратното - да му дават да чете, нищо че още в Еклесиаста е казано, че който трупа мъдрост, трупа тъга. Както вече сте предположили, него щях да поискам да възпитават точно в обратният принцип: "Човек за човека е брат".
Щях да поискам да ме размразят в деня, когато моите копия навършват 30 годишна възраст за да се срещна с всяко от тях. Тогава биха ме вълнували няколко въпроса - кое от тях какво е постигнало в живота си, кое е по-щастливото и кое е доволно от себе си. Не знам защо, но не искам да си представя, че положителните отговори ще получа от първия клонинг. Тогава ще съжалявам много, че не са ми счупили ушите и на мен като малък. А ако се окаже, че все пак, вторият е доволният, тогава ще знам, че съм избрал вярната посока. И това ще бъде моето успокоение...