автор: miglena

Преди първото произнесено на глас слово, разсякло всемира на пустош и твърд, при всяко новозвездие ти подарявах букетче от най-немирните неутрино. Ти го закичваше в косите си ... Така, неон след неон, се появиха населените с чувстващи и творящи същества планети ...

На една от тях, тюркоазено-сребриста, грациозно танцуваща в закачлив наклон около смарагдово-зеленото си, напето и вежливо светило, се родих за първи път като мъж в намусено-мрачна и змиесто-влажна пещера. Отначало мама, а след това ти, ми създавахте с огъня и супата звездоподобен уют. Затова ти подарявах при всяко Зимно слънцестоене по една лъжица, която почти цяло земнотанцие извайвах от най-бяла мамутска кост, и по един нож от динозавърски зъб. На другите им хареса и така, зой след зой, мамутите и динозаврите се превърнаха в изкопаеми ...

Когато дойде време за следващото ми прераждане, татко страдаше от раздвоение на личността и до последния момент не можа да избере дали да ме сътвори като ябълка, или като змия. В резултат се материализирах и в двете - в плод от дървото на живота насред благоуханна градина, и в пълзяща, пъстра жива клонка. Вездесъщите проклеха всичките ми потомки змии все по корем да се влачат, защото подарих на сестра ми - ябълката, тайната на познанието за добро и зло, която успях да им отмъкна. Но Жената завидя и на свой ред я открадна ...

И се преродих в Елена, дъщеря на непростосмъртно-красивата Леда и преобразен в лебед Зевс, както един високомерен народ нарече всевластния ми баща. Единственият подарък, който желаех оттогава насам, бе обич без жертви. Но хората все още раздават и троянски коне ...

Време бе отново да съм мъж, макар пременен в доспехите на испански царедворец да приличах повече на тромав робот, а качен върху коня бях готов за модел на кентавър. С португалския двор си поделихме планетката на две - почти като златоносна ябълка. Но всичките ми подаръци в бижута и земи и власт се оказаха недостатъчни за неблагонравната ми съпруга графиня Алба, която предпочете да позира за Голата Маха ...

Изкуших се да се въплътя в Шер, защото предрекоха, че ако има планетарна ядрена война, само тя и хлебарките ще я надживеят. Друго си е да „надиграеш" цикъла на раждане и смърт. Междувременно Вездесъщите въведоха ред в правенето на подаръци по случай новогодието и белобрадият Чичко Никола възложи на племенника си да изобрети Интернет, за да получава навреме всички писма с желания ...

След някое и друго хилядолетие подаряването: от всеки - каквото умее и на всеки, от каквото се нуждае и желае, ще стане нормата на поведение и по тюркоазено-сребристата планетка, както от незнайно невремие е при развитите цивилизации из всемира. Тогава ще съм безмерната доброта на светлината и ще можеш Ти на мен да даряваш звездорасли китки, които да закичам ... в сърцето си ...