автор: vesi_lina

Простете! Бясна съм! И съ гневъ!
На този моя искуфял пител...
Вижте го бе!Шъ гу удушъ!
Решил дъ мъ нервира ут сабалям.

Ни мъ убичал вечи.Дърта съм била.
Кръвтъ му била младъ.Подлудявъл
щом зърнел сутрин без бильо
цяла целеничка комшийката ни Мара.

Я,чуй мъ,стар пиргишино!Ут днес
ти забранявам да зяпаш приз стуборъ.
Чи Мара шъ разчекнъ,ей тъй на кръст
а нъ теби,шти уткъсна петлювътъ гага.

Ни ми съ смей ти казвам!Лудъ съм.
Ут ревнус мога и дъ тъ разстрелям.
Поглед шъ изцъкляш по орските гърди,
сякъш мени ни си мъ виждъл голъ.

Ахмако неден! Бясна съм.И престани
дъ мъ настъпваш сутрин по мазоля..
Ох,дано по-бързу мръкни.И заспиш.
Да видиш как могъ аз пък дъ си отмъщавъм.

Штъ напрая луд ут ревнус.Разбери!
Какту сига и аз съм лудъ.
Затуй нидей дъ ми противоречиш!
Крутувай си!Дъ има мир и сговур!

Виж ко! Я зими съ закълни!
Чи нъ дърта няа мъ убиждъш.
Щоту аз винаги шъ моа,
ама ти дъли шъ мож...
/дъ кукуригъш га поискаш на стуборъ/????