Четейки
"Рисувал ли си?"
от sashtata
Душата ти на влюбена жена
е трепет на клепачи, устни и гърди,
които, като приливна вълна,
вълнението ми карат да мълчи
и туй мълчание рисувам
в прегръдката интимна,
когато теб те следвам и ликувам
в любовната игра взаимна,
която ни обгръща с жар,
удържана от нежните ръце
и благодарността за нас е дар,
преливащ в пламналото ни сърце.
Картината на рукнало мълчание
допълва буйният ни смях,
отхвърлил прежното страдание
от сянката на сторен грях.
Потънал в общия ни всеобят,
мъчанието превръщам в дихание
и то изгражда онзи свят,
оставащ в раздялата като мечтание.