До границата на бинома, до разпятие
ми иде да разкъсам същността си.
Не ме превръщай във проклятие -
аз просто излак съм, не вярваш ли?!
А казват - Любовта не наранява,
но в нейно име ставаме обречени.
И вместо да е храм, в душата тръгва
война или напълно се забравяме...
И да повярвам вече ми е трудно,
че можем още истински да се обичаме.
Че Любовта не е "имагинерна лудост",
откривана единствено в мечтите...
Че тя е толкова реално измерение,
което във живота ни се случва -
да я докоснем можем ненадейно,
да я усетим като дъх на утро...
До границата на бинома, до разпятие
изригва и бушува същността ми.
Повярвай ми, не съм за теб проклятие -
аз просто излак съм насъщен.