Кой каза че всичко изгоря и изтля?
Кой каза че семе няма да поникне вече?
Кой каза че Земята умря?
Не, тя само стаИ се във времето.
Плодородието и не може да се спре
тъй както но може да се свърши морето.
Кой повярва че Земята изгоряла е?
Не! Тя само от мъка почерняла е.
Като нарези окопи лежат
Като рани шахтите зеят,
Оголените нерви на Земята
неземно страдание знаят.
Ще понесе тя всичко и ще се оправи
Не мислете че Земята недъгава е.
Кой каза че Земята поет не е
или тя замлъкнала е навеки?
Не! Звъни тя със стонове глухи
през всички свои рани - отдушници.
Та нали Земята душата наша е
Със ботуши не може да я смачкате.
Кой каза че Земята умря?
Не, тя само стаи се във времето.
_______________
ПЕСНЯ О ЗЕМЛЕ
Кто сказал: "Все сгорело дотла?
Больше в Землю не бросите семя"?
Кто сказал, что Земля умерла?
Нет! Она затаилась на время.
Материнство не взять у Земли,
Не отнять, как не вычерпать моря.
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет! Она почернела от горя.
Как разрезы, траншеи легли,
И воронки, как раны, зияют,
Обнаженные нервы Земли
Неземное страдание знают.
Она вынесет все, переждет.
Не записывай Землю в калеки!
Кто сказал, что Земля не поет,
Что она замолчала навеки?
Нет! Звенит она, стоны глуша,
Изо всех своих ран, из отдушин.
Ведь Земля - это наша душа,
Сапогами не вытоптать душу!
Кто поверил, что Землю сожгли?
Нет, она затаилась на время.