Някои казват, че на Коледа стават чудеса. Аз вярвам в чудеса. Вярвам, че знаят кога да се случват...
И моето чудо скоро ще дойде. Чувам приближаващите му стъпки...троп-троп - тихо и нежно докосват земята. Идва... Слънчев лъч осветява лицето му - на моето чудо - до някъде. Топъл стон докосва сърцето му - пак на моето чудо...
Повярвах в него още щом се родих. И с първия вик произнесох сълзите му. Дарих го с любов и очаквам с трепет да видя отново очите му.
Тайно се скриваш от мен, ти чудо на чудесата. И търсиш върховния ден, в който да те дочакам. Ела, недей го търси! Готова съм вече. Ела и ме приеми, на теб съм обречена.
Някога сляпо те исках, но мислех, че няма те вече. В миналото бягах от теб, дори не знаех къде си. Но днес те видях! Ти плачеше, там, под дървото. Почти ме позна и стопли с усмивка лицето, което тъй дълго лежа в прахта. Заплаках и аз, но сълзи от щастое бяха те! Слях се в прегръдка - прегръдката на моето и твоето сърце. Моето чудо.
Ти дойде и ме накара да прозра сто истини в един кратък миг. Ти дойде и ме накара да повярвам в сто неща - само с един мощен вик. Моето чудо си ти.Коледно чудо. Което днес мълчи!
Но утре отново каца на моето рамо и с приказен глас ми шепти: "Ти си моето чудо. Моето чудо си ти...Моето чудо е в блясъка, който танцува по кожата ти. Моето чудо е в полъха, с който ме докосват устните ти.
Моето чудо е всичко, което си ти!".
А моят глас с нежност му отвръща: "А моето чудо е в слънцето, което свети в очите ти. Моято чудо е във ввятъра, който милва косите ти.
Моето чудо е всичко, което си ти.".
Ела сега и се сбъдни!.........................
Моето чудо силно ме прегърна.
Завинаги.