автор: RIMOZA

Когато вън дванадесет удари,
в полунощ на Новата година,
макар да съм далеч от тебе,
спомни си, че и мен ме има.
Догоре чашата си напълни,
и пий "наздраве" в празничната нощ,
за лошата съдба не ме вини,
ако внезапно виното ти загорчи...
Заслушан във звъна на самотата,
изпий до дъно чашата искряща,
с усмивка се отдай на веселбата,
и забрави за болката крещяща.
Но не забравяй нито миг, ни ден,
една частица от сърцето ти е моя,
ти нея запази единствено за мен,
тъй както аз, в сърцето пазя, твоя.