автор: amba

Потъва
самотен
корабът
в мен.
Сбогом!
Абордаж!
Поражение!
Пиратските мисли отвеждат ме в плен
с диви викове настървени..
Повтарям си само "това е игра",
но не беше игра..
Виж в душата момиче!
Твойте чувства удавени
са отломки тъга - сред морето.
На какво ти приличат!?
Тази орда диваци са груби вини.
Алчни, плячкосват разгулната съвест.
Кофчежета пълни с преситени дни.
На мачта разпъват капризи и чест.
И след бича пиратски - живата рана.
След жаркото слънце - бурни вълни.
Камшици...
А после - душа разпиляна,
се гърчи в солени, измъчени дни..
Умирам от жажда!
Гърдите ми стенат!
Но не!
Не умирам от жажда за мъст.
Тази нощ,
гордостта ми стои на колене.
Не за чаша горчива.
За кръст!
О, мой капитане, любим капитане!
Напусна живота ми. Днес останах сама,
при този, коварен и див самозванец.
Линея във трюма му - без светлина.
Ръцете овързани с груби въжета.
По-грубо ме връзваше само грехът.
Плъхове ръфат плътта ми проклетите.
На мойте молитви, боговете мълчат.
О, мой капитане, горд капитане!
Играех на вярност с демон заклет.
Проклинат ме трижди, кървящите рани.
Да бъде денят и мигът им проклет!!
Прости! Егоизъм..разбих ти сърцето.
Прости ми! Прободах те право в гърба.
Прости, че предадох, доверието, което
немога да върна дори със скръбтта.
Ще изминат години, мой капитане.
Грешките, може би, ще си простим,
но белег от болката в нас ще остане
и спомен от ада в който горим...
Лека нощ мили мой!
Лека нощ самота!
Спят пиратите пияни в свойте каюти.
Спя и аз.
Уморена прегръщам нощта.
Вълните люлеят безкрайно минутите.