автор: Marcel

Едно приключение в супермаркет...


Тя стоеше в супермаркета и гледаше тъжно. Беше стройна и изящна, много, много добре възпитана. Вместо усмивка заради предстоящите празници, на лицето й беше се настанило униние.
Никой не я забелязваше...
Снежинките падаха и всички в магазина се радваха. Само тя беше тъжна- никой не искаше да си купи кисело мляко...Или поне тя не привличаше погледите. А тя, горката кофичка, ронеше сълза след сълза...
Една възрастна жена се приближи. Очите й се втренчиха в малките етикетчета с неясни за кофичките знаци. Този език те не го разбираха. Жената се поколеба. след минута грабна една кофичка и я сложи в кошницата си.
Унилата кофичка стана още по-тъжна. Не само че не я забелязваха, до и дори вече започна да си мисли, че не съществува. Вярно, каза си тя, философът Декарт е писал, че не може едновременно човек да мисли и да не съществува. "Но аз не съм човек и следователно това не се отнася до мен", каза си тя.
Усети лек полъх. Две мухи жужаха наблизо. "Колко сте нахални", каза си тя и затвори очи. Даже и не се запита какви ли са тези мухи през зимата. Мухите са шантаво нещо. Също както и комарите, които си убил десетки пъти, но те възкръсват и възкръсват и пак си кръжат из стаята.
Всъщност двете мухи се казваха Светла и Пенка и бяха добри приятелки на пакетчетата бисквити. Заедно си играеха на асоциации. Мухите носеха малка хартийка. Беше им много трудно, крепяха хартийката по двата й края. На нея пишеше: "Весела Коледа, мила кофичке! Пожелавам ти повече усмивки и да знаеш, че едно пакетче бисквити си мисли за тебе!" Отдолу беше нарисувано едно сърчице.
За съжаление Светла кихна (беше понастинала) и хартийката полетя надолу. Пенка нямаше какво да направи. А отдолу...беше застанало едно момиченце. То разтвори ръце. Листчето падна на дланите му. Знаците от езика на хранителните продукти не бяха разбираеми за него, но за сметка на това сърчицето много му допадна.
Двете мухи се опитаха да грабнат хартийката, но нищо не направиха. Момичето я сложи в джоба си и се запъти към касата заедно с майка си. Светла и Пенка навъсени закръжаха край редиците с бисквити. Въпреки несполуката те не казаха нищо, защото щяха да им се разсърдят.
-Голяма работа, една картичка- прошепна едната- Тази кофичка колко ли такива вече е получила днес!!!
Но много грешаха. Кофичката си оставаше без картичка. И си оставаше все така тъжна на този толкова хубав ден!
Едно слабичко момче се въртеше около бутилките с морковен сок. Тя прошепна тихичко:
-Ела, ела, киселото мляко много ще ти помогне! Не знаеш ли, че дава сили!
Момчето като че ли чу. Завъртя се и се огледа. Странно! Какъв беше този глас?
-Да, ела! Хайде!- каза по-високо кофичката. Другите кофички почнаха да шушукат- одумваха я. Що за неморално поведение- никоя от тях нямаше право сама да привлича клиентите!
Гласът вече не се чуваше поради жуженето на мухите. Светла и Пенка винаги кръжаха из помещението, в което бяха, за да скрият някой гаф.
Момчето си взе едина бутилка със сок от моркови и банан и се насочи към касата. Касиерката каза:
-Един и деветдесет.
"А аз струвам по-малко"- помисли си кофичката кисело мляко- "Ако бях по-скъпа може би щях да привличам погледите?"
Тогава тя се навъси още повече -не искаше да гледа навън. Мразеше снежинките. Мразеше празниците!
В същото време гузната муха Светла се реши да отиде все пак при адресата на картичката и да се извини с цялото си възпитание.
-Ммм?- запита кофичката кисело мляко.
-Искам да ти се извиня, че не можах да ти доставя една коледна картичка...Падна някъде...
Кофичката се изуми:
-Картичка??? За мен???
Светла се учуди на свой ред:
-Защо се изненадваш така? Ти си симпатично мляко.
Пенка също дойде- беше любопитна.
-И от кой е?- попита пак кофичката мляко.
Снежинките намаляха. Виждаше се, че децата навън се бият със снежни топки.
Кофичката вече се чувстваше съвсем различно. Някой се беше сетил за нея!
-От едни бисквити- каза Пенка, която бързаше да види как ще се развие историята и дали сюжетът скоро няма да стане романтичен.
Кофичката само се усмихна и рече:
-Благодаря много. Вярвам, че казвате истината...
И се унесе в мечти. Светла и Пенка отлетяха нанякъде, а щастливката отново се загледа в снега. Картичката беше далече, но...стопли две сърчица. Макар и едното да беше на обикновена кофичка с мляко.

25.12.2005 г.