Играеше си вятърът с русото в косата ми,
играеха вълните в синьото море.
Радостта играеше и къпеше очите ти -
по-сини и от ясното небе.
И често с "Две хубави очи" на Яворов отново
пак чакахме да дойде полунощ.
А лунната пътека извиваше се все нагоре
проправила си път със свойта лунна мощ.
Как искам да се върне времето
отнесло спомена за нещо синьо.
Не ще успея да премахна бремето
и... ще ми се да се напия!
Да чакам ли сините утрини,
да чакам ли сини зари?
Все чакам сините сънища -
чакала съм свои сини мечти!