автор: meiia

До днес не се ли издължих?!
До днес не се ли надългувах?!
Tеб дори не приближих,
a само, само ти се полюбувах.
И сякаш само те познах,
колкото да те намеря...
в пролуките на данък "страх".
Бях сама на себе си потеря
и преследван преследвач.
От любовите си доразлюбен...
Сякаш че си бях палач,
а не...почти до Бога влюбен!
И до смърт се надългувах,
и на любов се предплатих...
С бъдното си се сбогувах,
несъздаденото си изпих.
Ризите си, вторите, раздавах,
след които още по си сам.
Или тихо себе си предавах
от някакъв си "хорски срам".
Но краят ми от днес се вижда.
Да съм в началото си все, тежи.
Ти ли си ми ближният?!
Кажи ми, че не плащах за лъжи!