автор: marvindeep

Приказка за полезните идеи

Ако леко сменим гледната точка , мръднем с мечта и половина в ляво и загърбим конвенционалността на ежедневието всеки от нас би вникнал в теорията на Гх-Моу за полезните идеи . Той бе родом от една сива планетка , която бе известна преди всичко със стеснителността и доброто възпитание на своите обитатели , както и с кратка и бурна история на 6 войнстващи раси , които след 500 годишен период на технологично развитие и надпревара във въоръжаването се бяха докарали до почти пълно изтребление . Причината за войната бе в неравното разположение на залежите на различните природни ресурси . Общо взето всяка една от расите имаше контрол над няколко от тях , но другите и липсваха.Всеки би се почувствал не особено комфортно ако всяка сутрин , обед и вечер се храни с необикновено питателни водорасли с вкус , който не бих рискувал да опиша заради риска от стомашни конвулсии . Би започнал война само за да се докопа до пържена кълка от полусляп далтоничен меланхолик (местен вид къртица , която с раждането си чувства зова на светлината и копае нагоре и нагоре и в момента в който пробива изпада в депресия поради вродените си проблеми със зрението), която пък до такава степен беше писнала на съседа , че би изобретил галгорентния унищожител само за да се сдобие с кило водорасли .
Повода съответно, както и в всички останали краища на вселената ,беше , че някой настъпил оная гад чуждоземеца по мазола.
Последва мирна конференция на която малкото останали представители на воюващите решиха да открият вариант за продължаване на собственото им съществуване . Дебатите по въпроса продължиха достатъчно дълго и естествено не породиха абсолютно никакъв резултат.В тази нажежена обстановка , сина на един от делегатите се добра по случайност до трибуната за изказване и с нетърпящ възражение детски глас постанови:
-На мене пък ми е скучно . Хайде да си играем на нещо.
В този момент на Гх-Моу му просветна . Поиска думата и се изправи притеснен , понеже се чудеше как ли ще реагират останалите . Изложи своята идея по проблема , след което се възцари дълго мълчание . После имаше гласуване . Създаде се Планетарното министерство на разнообразието . Това успя да задържи мира известно време , но се разви един друг пост военен проблем - когато населението се окопити и започна да свиква с новите придобивки се разбра , че не знае какво друго да прави освен да води война . В този момент на върховно напрежение се намеси отново Гх-Моу като проектира скучната стая , която беше и най-голямата му заслуга . Тази стая представляваше местния еквивалент на бетонен бункер в който се затваряше за определен период от време някой младеж с необикновено буйна фантазия , който биваше хранен само с отвратителните водорасли , докато не му хрумне нещо интересно . Така само с десетина подобни учреждения , за около година и половина , налегнатите от страшна скука , заплашваща да се превърне във война жители , се сдобиха с телевизия , музика , танци , хазарт , наркотици и много други подобни занимания . Някъде около втората година от този експеримент един не особено добре изглеждащ скучател изобрети секса и тази радикална идея успя да спаси много голяма част от скучаещите , а след по малко от месец някой измъдри и хомосексуализма , който завладя останалата част от населението.След което настъпи несекващ мир , подправен с бавна музичка и сладострастни пъшкания.На сградата на министерството беше изписана с оловни букви (ами хората си имат малко олово) сентенцията на великия философ и спасител Гх-Моу:
" Скуката и еднообразието са най-добрата среда за развитието на полезните идеи "
А някой бунтар отдолу със златен аерозолен спрей бе добавил:
"Само да намериш някой балък да скучае за да може на тебе да ти е весело"
Подобни надписи се срещаха начестичко из планетата.Доброто възпитание беше изоставено , понеже някой се беше сетил, че то е основната причина за миналата война. Просто като премного и силно желаеш и нещо те спира да си поискаш , насилието става алтернатива на думите .