автор: Rossa

Аз съм сексуален маниак. Не се шегувам. Наистина. Знам, че повечето ще се изсмеят и ще кажат - че какво му е лошото да ти се чука непрекъснато и да го правиш? При всеки удобен, пък и неудобен случай. Пробвайте обаче и пак ще говорим. На мен това е на път да ми затрие главата.

Никога не съм предполагал, че ще стигна дотук. Глупости, знаех го още от времето когато си мерехме пишките с аверите. Бях едва на четиринайсет когато майка ми ме прати в сержантското в Долна. Откак баща ми пукна от инфаркт тя не можеше да ме трае. Пречех й понеже да си влачи любовниците у нас.

В училището бяхме около петстотин дангалаци от цяла България, половината сираци като мен. Денем ни спукваха гьона от строева, уроци, набиране на шибаната висилка, разглобяване на калашници. Нощем в спалното купонът течеше неспирен. Бяхме банда жизнерадостни дяволи, с железни мускули и глави, пълни с щуротии. Нужно ли е да уточнявам, че сексът беше тема номер едно от сутрин до вечер?

Гледахме с почуда и известно безпокойство как мижавите ни детски пишки постепенно се превръщат в мъжки атрибути. Беше смущаващо, но и адски възбуждащо. След третата година в даскалото вече се дървехме перманентно - не помагаше нито безмилостната гонка, нито брома в компота ни. Измислихме си нещо като ритуал - всяка вечер в спалното лъскахме наредени в кръг и после мерехме чий е най-голям. Още тогава моят се открояваше ярко сред останалите. Чувствах се мъжкар отвсякъде. Нямах търпение да се пробвам на живо.

Ще ви се стори бъзик, но е истина - изгубих девствеността си чак на деветнайсет, като ме пратиха по разпределение в Балчик. Отбих се в здравния пункт да оставя картона си и половин час по-късно излязох оттам покръстен. Лекарката, някъде на годините на майка ми, ме огледа като кон, накара ме да се съблека и направо ме хвана за топките. Вечерта дойде в леглото ми. Излизаше от него само колкото да не я изгонят от работа. Колегите се хилеха и ме занасяха постоянно. След време някой ме светна, че всеки нов в базата задължително минавал едномесечна "карантина" при докторката. Моята карантина обаче продължи цели две години, докато не ме преместиха в друго поделение край София. Ни най-малко не съжалявам обаче за дните, прекарани с нея. Тя си заслужаваше отвсякъде - и като любовница, и като човек. Грам не ми пукаше, че колегите ме смятаха за изперкал.


Тя оформи вкуса ми към зрелите жени. Не че не съм чукал и ученички на 14-15, но винаги са ме влечали жени, с които има какво да си кажеш. С тях се чувствах наистина мъж - спокоен и в същото време разбиран и оценен. А не като студент на изпит. Нямаше нужда да се правя на маймуна за да ми пуснат, нито да влизам в ролята на даскал в леглото. Достатъчно беше само да се държа усмихнато и човешки, те не искаха повече. В крайна сметка такава жена си и взех - седем години по-възрастна, уравновесена, с хубав едър задник и щедри гърди. Ненаситна и леко перверзна като мене. Близо три години живяхме, повече в леглото, отколкото извън него. Оженихме се, роди ми две деца и животът ми изглеждаше чудесен отвсякъде.

После направих една простотия и за да не ме съдят, сам напуснах армията. Помотах се месец-два из къщи, после почнах работа в интернет клуба до нас. Вземах само нощните смени, за да водя денем децата на градина. Първата мацка забърсах като на майтап. Идваше в клуба една нафукана тийнейджърка дето все ме бройкаше. Така и нямаше да разбера, че е на четиринайсет, ако една нощ не дойде майка й и не вдигна патърдия що малката кисне тук. Дни преди това бяха изпогазили ония дечурлига в Индиго и я разбирах жената. Пък и ми хвана окото, една такава засукана, на около трийсет и шест, затова приближих да й обясня, че тук аз ги надзиравам хлапетата и е безопасно. Изглежда й вдъхнах доверие, защото тя намали малко децибелите. Поканих я при мен да изпие едно кафе и да се успокои докато малката си довърши играта. На другата вечер бях вече в леглото й.

Егати откачената кучка! Смаза ме от чукане, а после взе, че позвъни на някаква нейна приятелка и скоро цъфна и оная. За сефте ми беше да го правя с две и малко се стегнах, но ония двете ме пометоха като ураган. На заранта имах чувството, че никога вече няма да събера сили да го надървя отново, така ме бяха изцедили.

Зарекох се повече да не се набутвам с подобни кучки. Да, ама клетвата ми трая има-няма три дни. Честно, опитах се да не се поддам, набивах си в тъпата тиква, че имам жена като слънце и че сексът с нея е върха, обаче нали ми е слаб ангелът, все ония двете ми бяха в ума. Изгубих си съня и само за тях бълнувах. Накрая не издържах и им звъннах.

Все си мисля, че ако тогава бях устискал, животът ми нямаше да се развие така. Но имала глава да пати. Прещрака ми тогава нещо в тиквата . И знаех, мамка му, знаех, че не трябва да го правя! Не, не от страх от жена ми. Заради мен самия трябваше да се спра. И хем го знаех, хем с някаква перверзна наслада му отпуснах края.

За около месец се видях с ония двете около двайсет пъти. Беше ме обзела някакъв ненаситен глад. Чуках ги като животно, без задръжки, без чувство, без мисъл. Не ми пукаше, не се криех от жена си, бях го подкарал през просото.

Едната имаше мангизи, мъжът й работеше нейде по чужбина и пращаше пари като халтав. Другата и тя беше от ония загладените, преситени кучки, дето само секс им е в ума. Не си правех труда нито да ги погаля, нито да разменя дума с тях. Само ги чуках с някакво мрачно настървение. Забелязах, че из ден в ден ставам все по-груб и перверзен. Надявах се поне едната да ме спре, но противно на очакванията ми, грубостта ми ги нахъсваше още повече. Превърнах се в нещо като безмилостна машина за чукане. Онова, чисто човешко удоволствие от топлината и нежността на ласките, изчезна. Чувствах се омерзен и празен. Сякаш не бях аз.

Не докоснах жена си през този месец. Може би все нещо от здравия ми разум беше останало, иначе не мога да си го обясня. Тя, навикнала на редовен секс, надуши веднага, че нещо става. Постави ме на тясно, но аз се заинатих и с някакъв проклет бяс й повтарях до припадък, че е полудяла. Не тя, обаче, а аз бях откачил тотално.

Скоро зарязах ония двете. Бяха почнали да ме викат когато им скимне сякаш съм им курва на повикване. Май не бяха познали кой командва парада. Пуснах се сам по течението.

По-рано нямах представа колко жени само чакат да им свирнеш и да ти се яхнат на чепа. Бях живял на практика само с две - докторката и после жена ми. Смятах себе си за семеен тип. Допреди да срещна кучките.

Сега почнах да си хващам всяка вечер по някоя само за единия спорт. Рядко ги виждах втори път - обикновено чуках и дим да ме няма. Научих се да лъжа, че не съм от София. Не казвах къде работя, не си давах телефония номер. Просто влизах в нета и след максимум двайсет минути си забивах по нещо. Един ден преброих, че съм изчукал шест жени само за един следобед. А за капак, като се прибрах си бих още две чикии. Нямам представа откъде се взе у мен тази луда сексуална енергия. Но е факт, че само едното чукане ми беше постоянно в ума.

Жена ми спря да ми говори напълно. Друг път бих се разстроил, но сега това идеално ме устройваше. Давах й безмълвно заплатата си и си лягах на диванчето в кухнята. В спалнята влизах само да си взема чисти дрехи от гардероба. Виждах зачервените й очи сутрин, но някакъв тъп инат не ми даваше да я прегърна и да й поискам прошка.

В този период отслабнах много, станах черен като чукан, а не го забелязвах. Един ден се разминахме на улицата със стария ми командир и ако не бях му се обадил, щеше да отмине без да ме познае. Зарадва ми се и решихме да полеем срещата в капанчето отсреща. Метнахме по няколко бири и по едно време той ме попита да не би да съм болен. С раздразнение му отвърнах, че нищо ми няма. Вечерта обаче дълго се разглеждах на огледалото в банята. Отсреща ме гледаше непознат мъж с изпито лице и хлътнали бузи. Сякаш се събудих от лош сън.

Дадох си за пръв път сметка, че се пързалям по нанадолнището. Че трябва да направя нещо веднага, иначе…иначе не знам. Единственото, което ми роди главата беше да се запилея някъде далеч от всичко за да премисля и да дойда на себе си. Затова вкарах в ход всички стари връзки. На едната фантазия се уредих да замина с третия батальон за Ирак. Там поне нямаше как да чукам като разпран. Надявах се за шест месеца да успея да се взема в ръце.

Седмица преди заминаването казах на жена си. Тя реши, че съвсем съм откукал и продължи да шета в кухнята като робот. Едва вечерта преди тръгване успях да я склоня да седнем и да поговорим като хората. Казах си й всичко, като на поп. Тя мълча, мълча, а накрая отсече сухо и делово: "Върви да те убият като толкова искаш. Аз мъж и без това нямам вече». И толкоз. Нито ме прегърна, нито ми пожела добър път.

Тръгнах като пребит. Другите ги изпраща цялата рода - сълзи, сополи, китки, целувки. Аз - сам като куче. Нищо, виках си, ще се върна нов човек, пари ще донеса, ще накупя армагани за малките, ще си оправя къщата, ще си предобря жената и ще заживеем като хората.

Хубаво, ама за навирен чеп насрано дупе няма. Изобщо не ми мина през ума, че в батальона ще има и жени. Месец след пристигането ни се преобличах един ден за наряд когато влезе една колежка и взе да се съблича. "Що пред мен, ма, моме?", я питам. А тя: "Ми нали всички тук сме равни, войници сме - няма мъже, няма жени." И като ми се събу по едни червани прашки, майко мила! Нарочно се надупи под носа ми, да си обуела чорапите уж. На мен ще ми разправя тя, че сме били само войници! Като я барнах и пометох караулното с нея.

После как е тръгнала славата ми не знам, ама де що жена имаше в батальона, не остана непреорана. Бог ми е свидетел, не съм се натискал на никоя. Сами ме намираха. При толкоз мъже защо точно при мен, идея нямам. Чак ме хвана срам от колегите. Сериозно! Влезех ли в столовата и мъжете млъкваха и ме зяпваха като извънземен. Почнах да вземам по два наряда, само да се мотая по-малко из базата. Добре, че мисията свърши и ни върнаха в България.

Не очаквах жена ми да дойде да ме посрещне, но тя ме чакаше, сама, малко настрани от другите, свита една такава. Целият се разтреперих от любов, нямах търпение да я стисна в прегръдките си и да я целувам, целувам. Вместо това студено се поздравихме и без повече приказки тръгнахме към дома. Дали славата ми от Дивания ме беше изпреварила или пък жена ми си ме познаваше твърде добре, не знам. Знам само, че не ми се радваше.

От все сърце исках да й падна на колене и да я моля докато ми прости. Нямах по-близък човек от нея. На кого друг можех да разкажа за безпътицата, в която се намирам, за дявола, вътре в мен, за страха, че постепенно се превръщам в чудовище. Господи как исках тя да не ме упреква, само да ме прегърне като майка и да ме утеши, да ме научи как да се спася от мен самия. Исках…невъзможното.

Докато децата с радостни писъци отваряха подаръците си, жена ми стоеше настрани без нито веднъж да се усмихне. Едва сега видях колко дълбоко са се врязали бръчките около устата й. Беше остаряла без да забележа. И вината за това беше моя.

Да можех в този момент да се смаля, да се стопя, да пукна! Да спася семейството си от звяра в мен. Да не им причинявам всичко това. Така ги обича, господи. А правя всичко възможно да ги загубя.

Аз съм сексуален маниак. Нъпълно съм изгубил здравия си разум. Всеки женски задник, мярнал се пред очите ми, ме надървя моментално. В следващия миг вече чукам, без да имам идея как е станало. Не мога да се контролирам. Това с мен не е майтап. Не издържам повече. Помощ!!!