автор: Mojsei

(Продължение)



2.
Съществуване, преживяване,
дейност, труд, живот



Ааааааа, здравейте Мирзакарим и Генадий!

Как спахте, как е самочувствието? Хайде първо гимнастиката и тоалета, и сядаме да закусим, че и днес много работа ни чака!
Но какво виждам? Вторият ви параграф на първа глава от книгата ви вие сте озаглавили:"Трябва да работим!" но с това "трябва" отново сте напипали логическото противоречие. Ето защо аз ви противопоставям малко по-развърната логика като дефинирам този параграф тук така: живот, разбиран като битие, дейност, разбирана като същност на битието, съществуване, разбирано като процес на индивидуалното възпроизводство, преживяване, схващано като саморефлективност на индивидуалността, но и труд, разбиран като стока, която хората продават, за да постигат своето оцеляване.
Но защо приятели, плашите читателите си със злия магьосник, когато аз съм тук, признавам, че съм жесток, защото се движа по нишката на необходимостта и то не само в писането, но и в живота си, т.е. в границите на онова, което вие наричате "трябва", но в никакъв случай не съм зъл и безмилостен. Моля! Моля!
Разбира се, че ние току що започваме нашето сътрудничество и все още не сме изпили едно буре с вино и още едно такова с ракия, но мога вече да ви кажа, че тонът ви е чудесен и, от време на време, ще влизам и аз в него, за да ви доказвам моята съпричастност към това, което правим. А какво е то? Разговаряме…Вие сте мои гости, а аз не спирам да пиша, независимо то това. В диалог с вас ще напиша "Интелектуален сблъсък". И защо ли? Близко е до ума някой да си помисли, че искам да ви покажа, че съм по-голям умник от вас, че вие сте кръгли идиоти и тем подобни щуротии. О, не! Това се вижда от пръв поглед. За да произведа този продукт и, за да го реализирам, първо, ще ви смажа, показвайки на света, че така не се пише. Нищо няма да ви стане, защото вие вече сте известни и сте си продали книгата, а после ще делим печалбата. Жестоко, нали? Първоначална ориентировъчна цена - 20 лева. Е, нищо де, като начало. Следващата книга ще я подадем на цена от 70 лева. Защо ли? Та вие съветвате читателите да купуват от "богати" автори, а аз търся за читатели хората с парите, за да четат и да не си въобразяват, че вече, само по силата на това обстоятелство, са станали богати, а ще станат богати ако почнат и да четат като начало на забогатяването.
А, Мирзакарим! Но и на теб ти харесва да си магьосник, но защо зъл бе, приятелю? Е, добре! Нека да има разнообразие! Аз - жесток, ти - безмилостен, но нека да отдадем заслуженото и на магьосника Карлос, който въведе този герой в най-новата литература, която няма качествата да бъде нова и сега магьосниците не слизат от страниците на книгите - няма ли магьосник, книгата не върви.
Но приятели, не съм съгласен да пишем книга от съвети как хората да се освобождават от мързела си. Дайте да преценим какво можем да направим заедно, защото аз много точно зная какво искам - да продам тази книга и то изгодно, за да въвлека в социален процес, страдащите и стенещи български поети и писатели и по този начин те да добият самочувствието на собственици на интелектуални продукти.
Оставете тези общи разсъждения за лов на мамути и пещери, сравнявани със съвременен лов на слонове, тъжни вицове и т.н. Хващайте се за работа и ми търсете купувачи! Какво? Хората не искали да купуват! За кои хора говорим? Хората с парите ги изключваме по условие, защото те са заети и нямат време да четат, така ли? Но да оставим и едните и другите за момент, а вие кажете по колко ще купите от продукта? Не знаете? Но вие сте автори, на които не им липсват пари! Като начало ви отпускам по 500 броя на човек, т.е. 1 000 броя за двамата по 20 лева, прави 20 000 лева. Готово! Като начало на сделката - става! Времената са тежки…Хората не четат, но вие ще развържете кесиите, нали? И ще има да правите подаръци?!
Мързелът, който така упорито описвате драги приятели, не е характеристика на нормалния човек, а продукт на определен тип общество, произвеждащо свръхпотребности и консуматори, за да ги превърне в лумпени от особен тип. И все пак, какво да правим с мързела? За вас той е предмет за безкрайно описване, а аз ви предлагам друго - да бъдем конкретни и да не се отказваме от започналото сътрудничество, в което вие самите ме поканихте чрез вашата книга.
На пръв поглед с вас си водя безобиден диалог, а в действителност започваме жесток разговор с тази книга, защото се готвим да покорим света като му подарим тази книга на възможно най-високата цена, тръгвайки от долна граница от 20 лева. Вие сте ми опоненти, противници и аз ви правя мои приятели и не само, защото вие така ме съветвате, но и защото аз произвеждам приятелство. Какво? Не вярвате? Нали затова съм магьосник?!



3.
За крайностите и за умереността


Но да оставим представите за щастието, драги! Колкото и да е трудно неговото определяне, всеки знае много точно кога е щастлив и кога нещастен. Затова ми допада идеята ви Мизаркарим и Генадий, да говорим конкретно за щастието. Ето, аз пиша тази книга като продукт, който обединява съдбите на няколко безработни български поети и писатели, и сами създаваме, липсващият социален процес за неговата реализация, към който искам да приобщя и вас.
Още Шарл Монтескьо посочи умереността като модел за постигане на нормално, т.е. на щастливо съществуване, което в никакъв случай не се покрива с представите и практиката на лентяйството и безделието. Но съвременното човечество продължава да се блъска в крайностите на концентрираната в огромни размери частна собственост и безимотните, а това са двата полюса на мизерията, раждаща деградацията, като водеща страна на съвременната цивилизация.
Но да се върнем на въпроса! С няколко безработни поетеси, зашеметени от липсващата социаллност и съпротивляващи се, но с отслабващи сили, срещу новите псевдоценности, утвърждавани в обществото, нищо не може да се направи. Да, но ние не сме сами, а само сме като един рояк от атоми. В сайтовете за литература има много потребители и да кажем, успеем да привлечем 10 000 от тях, за да им направим дарение по този начин!? Е, не е кой знае какво, но като начало, ще се задоволим с този хоризонт, за създаване на Фонд, насърчаващ дейността на поетите и писателите.

Но вие приятели, поставяте въпроса за мярката на щастието. Каква е тя? Вашето мнение, представено в непоследователен, описателен план, не ме удовлетворява. Мярата на щастието винаги е конкртноисторическа величина, която се свежда до до общността, която се използва от хората като инструмент на тяхното индивидуално възпроизводсто. Какво? Сложно ли е? Да съм ви казвал, че животът е просто нещо? А, да! Щастието е именно онова индивидуално опростяване на сложността, което достига своето пълно развитие в любовта и в приятелството, разбирано като повдигната на степен любов. Ето защо, спонтанната ментална връзка и постигането на възторжената екзистенция на озарението е първата крачка по пътя на приятелството, но нейното закрепване продължава във възпроизводството на социалността, която исторически съществува като общност на свободно обединяващите се индивиди.
Вие Мрзакарим и Генадий, резюмирате своите разсъждения върху щастието като казвате следното:"…щастието не е нито в дома, нито в работата, нито в парите, нито в кльопането: в чист, рафиниран вид го няма там. Следователно то живее в душите!" (с.38).
А нещата съвсем не са такива, защото човешката душа, чакар и да съществува дискретно в отделните индивиди, не може да се възпроизвежда сама, извън семейството, извън приятелското обкръжение, без наличието на необходимите средства за съществуване. Противопоставянето между душа и тяло, материално и духовно е една дивотия, която няма място в новата, прагматично ориентирана литература.
Сега на нас ни трябват пари, които не са тъждествени на щастието, о са негова предпоставка и негово средство, а това ме ориентира да създам продукт, който да предложа на пазара, създавайки го и него самият чрез моите ъструдници, които се оказват и негови герои.
Напълно съм съгласен с вас приятели, че между парите и ръстът на деловото ъструдничество трябва да има съответствие. Ето защо, в срещите си с поетите на България, а те са поети и на света, аз най-напред им предлагам делово сътрудничество,
като започвам с възможностите за релизиране на създадени от нас продукти, за да се постави основата и за достигане до пърхащата менталност като сфера на ликуващата екзистенциалност.
Но нека да ви попитам, приятели! В началото на своето изложение вие се опитахте да наречете читателите си и…ти. Няма да го повтарям, защото, според вас самите, гениите не се повтарят, но точно така ми се иска сега да ви нарека приятели, защото с това фрагментарно изложение вие сте направо невъзможни. В резултат на това достигате до извода, че "Потребността то щастие в никакъв случай не може да бъде задоволена чрез материалното" (с.40). О, не! Категорично не! Щастието е процес, разгръщащ се чрез възпроизводството на материалната организацияа на обществото, в това число и на общността, в която са организирани индивидите. Липсата на такава общност првръща индивидите в случайни, а за случайният индивид щастието се превръща в преживелица. Трупането на стотици и хиляди потребители в сайтовете на Интернет е едно от доказателствата за протичането на такъв процес.
В опростеното ви изложение приятели, нещата изглеждат твърде елементарни: получаване - даване, даване - получаване. Добре, така е, но вие сте изключили опосредоващото звено - обществото с неговата организация на адване и на получаване в лицето на икономическите отношения.
Но нека да ви кажа! Различното и трудното на моето изложение по сравнение с вашето се свежда до това, че аз разглеждам процеси и ги описвам, с което читателят получава много нови знания, а онези от тях, които не искат да се учат, казват:"Не го разбирам!"
Но трябва да призная нещо като ваша заслуга. В началото на книгата си вие правите опит да накарате читателя да чуе гласовете ви с тяхното звучение, разбирано още и като модалност на изказваните съждения, за да се превърне като съпътстващ елемент на изложението. За специалистите това не може да остане незабелязано и отчетено като израз на висока класа, на професионализъм. С такава цел аз привличам поезията като инструмент на моето изложение и по жесток начин заставям публиката да възприеме, създаваната от мен литература, за да мога след това по-лесно да й бръкна в джоба да й взема парите. А вие приятели, какво правите? Баламосвате първо читателите, после им казвате да не ви вярват и накрая им поднасяте …какво? Бистра водица, оцветена с кисело мляко като онзи десерт, който ми поднесоха през лятото на една хижа в Родопите.
Пускате книга за 8,60, но какава литература е тя? В никакъв случай не е художествена, нито пък научна. А аз ще дарявам на поетите и писателите, но политиците и депутатите, на бизнесмените и банкерите не какава и да е книга, а такава, която да представя новата художествена литература.



4
За възпроизводството
на човечността на човешкото


Наближава Рождество Христово, един светъл празник, оставащ си забулен в митологична мъгла. Българската поетеса с романтичния псевдоним Римоза написа текст "Рождество Христово", който ми послужи като повод да развия, в поетична форма, въпроса за човешкото щастие, за неговото възпроизводство, получаващо своя връх именно в тази, предавана от поколение на поколение традиция. А пък поетесата с многозначителен псевдоним Писана ми обърна внимание да я поздравя с нещо специално и така се роди следния текс, който предлагам на моите читатели:



Тайната на Рождеството


На този ден човекът се преражда
с нова за живота жажда,
когато в лоното на озарение,
душата му кълни във вдъхновение.
На близките се вглежда той в очите,
съзира добротата там - в лъчите
и поривът му с всички да добрува
през тази нощ в сърцето му ликува,
защото в тишината Бога съзерцава
като бликаща в душата благодат
и ближния, дори съседа обожава,
защото с радост е благат.
В живота ни това е порив свят -
да спрем началото греховно
и доброта да вграждаме в свят,
в който то да бъде за основно.
А днешният живот кърви,
защото в него раждат се сърца корави,
но в този миг поемаме от техните вини,
а туй не може хей така да се забрави!
Затуй, в решителност на индивид чевръст,
през тази нощ се радостта събужда
и всеки сплита в молитва пръст,
разбрал с добро да носи тази нужда,
която, даже и издигната на кръст,
остава си в сърцата всеотдайни
и няма да допусне порива на мъст,
защото е създала отношения трайни,
в които даже този поетичен зов,
над земната, примряла в болка тишина,
ще се вгради като любов
с кълнящата в душите ведрина.
И блага вест, превърната в копнеж,
позорът от сестрите ни в Либия ще измие
и нацията, в общ летеж
за себе си решение ново ще открие.
Затуй идеята за нашто Рождество
в тази нощ превръщам аз в любима
и всеки, сетил в душата тържество,
ще види, че реален път в живота има,
а щом поемем в път видим,
с души, които благославят,
ще можем трудностите да търпим,
защото добрините ни следите ще оставят.
(Следва)