автор: Gyf

Винаги си сменям прическата.
Рядко ми се е налагало,
но ако трябва да бъда честна
мисля че доста помага.
Сменям си цветът на очите
и си лакирвам ноктите различно.
Преминават като на лента лъжите
и се заклевам вече да не обичам.
Тъжно ми е.Страшно.Празно.
И даже не боли,не чувствам.
И се опитвам да не намразвам
това че съм живяла изкуствено.
И си спомням само хубавите мигове-
ласка,мила дума или вик.
И живея за тях.И ми стига.
Те са малката ми доза наркотик.