автор: aivia

Живеел си един безработен добряк
в безкрайно самотен и тъжен свят.
Когато накрая адски му доскучало,
измислил си работа - да сътвори начало!
Запретнал ръкави и смръщил чело...
с какво да започне това светло дело?
И още щом си помислил това,
решил да започне на светлина.
Запалил си мъничък огън, но лумнал пожар.
Живота на косъм едва отървал
и сритал пожара съвсем озверял.
Бил силен в краката (бивш национал) -
пожарът отлитнал и станал на зрънце,
а в бързината си той го нарекъл слънце.
И Слънцето скокнало, и се приближило,
ма колкото трябвало, че да му стане светило.
Добрякът, зарадван от първия си успех,
намислил да си направи човек.
Във новата мисия вложил цялата си душа,
понеже поискал да бъде значима творба.
И тъкмо привършвал на шестия ден
(бил толкова уморен, но повече вдъхновен),
линейката закъсняла, но все пак дошла... и бил укротен.
Завързан прилежно, откаран във риза и усмирен.
Е вярно, успял да направи човек,
ала допуснал само едничък дефект.
А всеки по тази дребна причина
изпраща му в купища всяка година
горещи молби да оправи нещата.
Да дойде царството му на Земята.
Но стига му вече, просто се откажете,
той още е в лудница - не го молете.