През клоните -
премережено очакване
прониза срамежливо слънцето.
Феерия от вейки в белота
със обещание
за бъдещо пречистване
проникна през прозореца така, че
с имагинерно тайнство ме обзема
импул за слънчева усмивка
(в оранжево снега да оцветя).
Две фигури, от любопитство,
сред тишината там
посипват пролетно лудуване.
До щастието
има само крачка от желание,
или пък - бездна от съмнения.