денят не смее да се гмурне под завивките
Bongiorno principessa!
с мислите си издължаваме мига,
когато съм била
страстна мъничка жена
да продължим, пътеката на пръстите ми върху щръкналите ти коси
аз още твоя
целуваща доколкото ми е възможно нежно
Bongiorno principessa!
под капчуците
леда след приказката, една и съща по прозорците ни,
средата на море, в което да притихнем
да се давим, после да отплуваме
Bongiorno principessa!
и хилядите ми въпроси
дали съм казала на глас това, за което си се сетил
обещавам
да губя в кино залите внезапно пръстена си
в разказите за вечерите ни, които би желал да чуеш пак и пак
principessa,
огладнявам нощем
и се смея глезено на признанията ни..