автор: starec

Когато бях като спечелен бас
с възторзите на младостта си цяла,
при мен дойде един вълшебен глас,
а след това и неговото тяло.

Бе жаждата така неутолима,
че в извора му цял се потопих.
Морета сладки хиляди да има,
не бих го с тях и днес сменил, не бих.

Какво са всички славеи, авлиги,
запели като ангели в захлас?
Приличат те на скърцащи талиги
пред тихо шепнещ за вълшебства глас.

Не смеех и насън да си мечтая,
това, което случи се тогаз...
Затуй сега аз всекиму желая
да срещне тяло, дето има глас.