автор: paparakapv

Оглушаха стените на храма
от безмълвни молитви,
а отвън бяха псета, магьосници,
блудници, убийци и всичките
други, които лъжата обичаха
И се кланяше тълпата на другия Бог.
Загубил и вяра и себе си
в търсене
синът с отвращение
бе отвърнал глава от разпятието.
Някакъв малък човек,
затънал в безпътица,
разперил криле долу в ниското,
се радваше на своята сянка
пълзяща под него
подобно костенурка.
Отново със себе си се срещаше
но само на сън.
А сутрин, не помнеше нищо.
И беше честен по дух
но беше крадец по плът.
Като стара змия, неспособна
да хвърля кожата си,
крещеше на всички по-млади от нея
"голи безсрамници"
А после...
После отплаваше тихо навътре
където разумът и страстта
управляваха кормилото
на неговата вечна странница
Душата.