автор: li100

"Да сме други - няма как..."

Не аз съм ти хляба
насъщния,
нито ти си ми виното.
И корав ти е вече залъкът,
чашата ми пълна с пелин е.

Не те смущават моите баналности,
не ме впечатляват твойте различия.
Мираж, интуиция, реалност-
вече съвсем са ни ничии.

На кълбо намотахме чувствата
да не можем в тях да се спъваме,
в замяна опънахме нервите
дано нищо не ги огъне.

Изпреварихме даже вятъра,
а той зад гърба ни
заличава следите...
С всеки изгрев тръгваме някъде,
на прага на залеза сме до никъде.