Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 784
ХуЛитери: 2
Всичко: 786

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИзиграна роля
раздел: Поезия
автор: li100

"Да сме други - няма как..."

Не аз съм ти хляба
насъщния,
нито ти си ми виното.
И корав ти е вече залъкът,
чашата ми пълна с пелин е.

Не те смущават моите баналности,
не ме впечатляват твойте различия.
Мираж, интуиция, реалност-
вече съвсем са ни ничии.

На кълбо намотахме чувствата
да не можем в тях да се спъваме,
в замяна опънахме нервите
дано нищо не ги огъне.

Изпреварихме даже вятъра,
а той зад гърба ни
заличава следите...
С всеки изгрев тръгваме някъде,
на прага на залеза сме до никъде.


Публикувано от BlackCat на 22.12.2005 @ 10:58:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   li100

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
391 четения | оценка 5

показвания 45780
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Изиграна роля" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Изиграна роля
от karmelitass на 18.08.2006 @ 16:59:31
(Профил | Изпрати бележка)
"С всеки изгрев тръгваме някъде,
на прага на залеза сме до никъде."

!!!!


Re: Изиграна роля
от li100 на 23.09.2007 @ 21:53:09
(Профил | Изпрати бележка)
Животът продължава, а понякога всичко си е както преди. Трудно се върви към бъдеще, когато има неизживяно минало.
С усмивка и благодарност за коментара!

]


Re: Изиграна роля
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 22.12.2005 @ 11:00:05
(Профил | Изпрати бележка)
Първото редче да не би да е цитат?


Re: Изиграна роля
от li100 (lambada@all.bg) на 22.12.2005 @ 11:10:03
(Профил | Изпрати бележка)
Да, но му липсват кавичките.

]


Re: Изиграна роля
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 22.12.2005 @ 11:36:46
(Профил | Изпрати бележка)
Попитах, защото такъв ред има в най-новата песен на Слави Георгиев (поки), а тъй като не беше сложил кавички, можеше да е съвпадение :) Ще ги добавя с твое разрешение.

]


Re: Изиграна роля
от li100 (lambada@all.bg) на 22.12.2005 @ 11:39:46
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, че коригира моя пропуск:)

]


Re: Изиграна роля
от Den i nosht на 27.07.2006 @ 00:42:36
(Профил | Изпрати бележка)
На кълбо намотахме чувствата
.................

!!! MNOGO IZSTRADANO....


Re: Изиграна роля
от li100 на 23.09.2007 @ 21:57:16
(Профил | Изпрати бележка)
Когато не се заплитаме, няма защо да се разплитаме:)
Широка усмивка за теб!

]


Re: Изиграна роля
от vassilenna на 01.06.2007 @ 20:42:34
(Профил | Изпрати бележка)
Дали и двамата мислят така?


Re: Изиграна роля
от li100 на 23.09.2007 @ 21:27:26
(Профил | Изпрати бележка)
Не се знае.
Ролята е изиграна, а другият дали е доволен от играта-само той си знае. Както се казва: всеки за себе си. Когато изчезне усещането за другия се мисли в единствено число, нали така?
Благодаря за коментара!
:)

]


Re: Изиграна роля
от HAVA на 06.09.2007 @ 23:00:00
(Профил | Изпрати бележка)
Цялото това стихо ми звучи като прощално с Любовта, като случайно срещнали се, случайно обичали се и не случайно тръгнали си попътя хора... За къде така?! Много скрит гняв и недоизказана болка се крие зад всеки ред: "...На кълбо намотахме чувствата..." Така може да се изрази само много наранен човек, който дори не вижда смисъл във вложените от него самия очаквания за "общите" споделени чувства: "...заличава следите..."; късна любов като цъвнали дръвчета на есен - никога няма да дадат плод, особено през зимата - затова и болката е толкова голяма, като мираж, който никога няма да стане реалност...
Извинявай, но понякога силните текстове ме провокират към анализ..., с най-светли намерения.


Re: Изиграна роля
от li100 на 23.09.2007 @ 22:05:38
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм очаквала да провокирам някого с написаното. Дори не умея да пиша. Имах нужда да споделя и го направих с това стихче. Не знаех, че съм споделила толкова много. Сега разбирам че съм казала всичко, защото ти си "нарисувала" чувствата ми с много подходящия есенен пейзаж. Харесва ми сравнението.
Благодаря!!!
Проницателна си.
Усмихвам се и нямам какво да добавя:)

]


Re: Изиграна роля
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.03.2008 @ 22:14:16
(Профил | Изпрати бележка)
"На кълбо намотахме чувствата
да не можем в тях да се спъваме..."

Хареса ми категоричността на изказа, който въпреки това е така поетичен! Пишеш уверено, личи си, че перото ти е укрепало! Дали не се позваваме от другаде?

Поздрави от Пастирката!


Re: Изиграна роля
от li100 на 31.03.2008 @ 13:46:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за коментара.:).
Ако бях така категорична в "Да"-то, както съм непреклонна в "Не"-то, нямаше да го има този стих.
Може и да се познаваме отнякъде, а може всичко да започва оттук:)
Поздрави с благодарност от Ли100!

]


Re: Изиграна роля
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 01.06.2008 @ 12:39:19
(Профил | Изпрати бележка)
Първо - браво за стихотворението! Удоволстви е да откриеш нов автор, който да те грабне с първото прочетено нещо от него!
Но защо повече от две години мълчиш! Не вярвам, че нямаш написани нови неща! Тогава?

Започнах общуване, все едно, че се познаваме, но ти знаеш - поезията сближава!

Поздрави от Пастирката!