Като въздишка
Когато си тръгваш отнасяш по нещо-
погледи пълни с неща неизказани,
полъх на пърфюм или въздишка,
Така неусетно ти подарявам себе си.
Усещаш ли че ме носиш ?
Тежа ли ти, или ти става по- леко?
Ще можеш ли да ме събереш цяла?
Не искам да си ми минало.