автор: estela41

Не идвай толкоз близко:
аз смола съм.
А погледът ти с песен ме пронизва.
Запея ли -
в мен лавата ще бликне
и ще оближе светлата ти риза.

Люби ме отдалеч -
като гората,
обрасла тъмното с око на мъх.
Застлала росно ложе с теменужки,
посипала звезди със меден дъх.

И ако пътят ми пресича твоя -
кръст да сковем!
пироните - от теб,
от мен гората:
все за кръст ще стигне
дървото обич,
дето расне в мен.