автор: diamond

Обичам те толкова много,
а ти забиваш в сърцето ми игли.
От тях кръвта не капе,
а вали.
За толкова време така и не разбра,
че подозренията будят само тъга.

Колко е трудно в мен да повярваш?
Да знаеш колко боли
когато обичаш безкрайно,
а вместо щастие получаваш сълзи!

Омръзна ми да живея
с призраците от твоето минало
и не мога вече така
да слушам, че не вярваш на никого,
защото Тя е направила това!

Колко жертви трябва да направиш
в името на една погубваща любов?
И защо трябва да се мъчиш
когато някой за това май не е готов?!

Почвам да се чудя
какво по дяволите става
и защо нещата наопаки вървят?
Дали всичко не е само измама,
след която остава само дъждът?

Защо когато те гушкам
изпитвам повече тъга,
от колкото щастие че съм с тебе
и съм твоятя жена?

Кога ще спреш да ме обвиняваш
в някакви абсурдни неща?
Понякога направо ме плашиш...
Знаеш ли колко боли от всичко това?

Понякога се чудя
защо изобщо си със мене
щом това ти носи само скръб?
Чудя се дали въобще ти дреме
колко много искам да си тук!?

Да си тук, до мен,
да те прегръщам
и цялята си обич да ти подаря.
Защо не ми позволяваш да те направя
най-щастливият човек в света?

Знаеш ли, с времето болката се притъпява
и остава само обичта,
която искаш да даряваш
на Единствения на света.

И е толкова гадно да гледаш
как той си отива ден подир ден,
как сърцето му бавно изстива
и вече не е на очите ти в плен.

Неискам да си тръгваш никога от мене
и толкова много боли.
Сърцето ми се къса на безброй парченца
и всяко от тях твоето име шепти.