автор: feniks

Ръката ти,
която
виси
отчаяно
оплетена
във паяжина
въздух,
като нож
ще ме погали
или
ще среже
устието на
моите
очи.

Устните,
който
шептят от
умора -
пясъчно,
вяло.

С мисли
тичаш
по мен,
преследваш ме.
Разтърсваш
вятъра ми.
В тъмното.
Само че,
сутрин
рисуваш
пустиня.
Не ,това не
е пясък,
не вярвам.
Пясъка не е
със
сини зеници,
не боли,
като кръв
пълнеща
шепите на
сърцето ми.
Кръв...
извираща
от шепите
на твоето
сърце.

Скоро
ще срежеш
косите си ,
за да не зъзна
по теб.
За да не виеш
по мен.

Знам ,
че сънуваш
бели цветя.
Знам,
че сънуваш
с
душата ми.