Прерових земята и всичките чужди небета
с тъпо упорство се прехвърлих смело оттатък
Стените от облаци сринах и стигнах до Ада
без дори да прекрача прага на моята къща
Някъде там по калдаръменокалните улици
Малкият принц се превръщаше в луничав старец
Побелял от годините, тъжен и някак намръщен
все още рисуваше слонове, а змията я намаше.
Какво го накара да напусне страната Фантазия?
Защо ме заряза когато го виках най-силно?
Отврати ли се много от лъжливите сладникави фрази,
основна храна за нашите мънички мозъци.
Осъзна, че света на красивото е смешна утопия
земята е бременна основно с тъга и със болка
А аз постепенно събличах своята кожа
и се затварях все по-навътре и по-дълбоко.
Поисках от него да си припомни за детството.
а той ми се смееше и ме пронизваше с поглед.
С годините някак си бе потъмнял ореолът му
а по мантията вече гаснеха тъжно звездите.
Нарисува ми принца картина на светлото бъдеще
там глупави принцове се превръщаха в крастави жаби
Красавици спящи крещяха в смъртта си кошмари
мъртви завинаги, отровени от злоба и завист.
Осъзнах със годините, че принцът е само илюзия
роден в абстиненция, някаква тъжна измислица
Все по-често се питам, но не искам да вярвам
че Малкият принц всъщност е Принцът на мрака.