автор: sradev

Нямало едно време
една точка. Точка!
А вътре в тази точка имало една малко по-друга точка, ама иначе съвсем същата. И на тази точка отвътре и било съвсем, ама съвсем скучно. И излезнала навън, ама не избягала, с първата точка свързана останала. (Абе, досетила се, че е линия, ама много осакатена - точка в точка, начало в край)

И станала линия. И по тази линия всички точки можели свободно да се разхождат насам-натам. Ама не съвсем свободно - когато една тръгвала насам и всички след нея тръгвали насам и всички пред нея тръгвали насам. И тия пред нея се сгъстявали малко, а тия зад нея се разширявали малко. И така било докато на средната точка не и омръзнало това влачене насам-натам. И тръгнала навън от линията. И повлякла със себе си онези точки, на които било тясно. А тясно им било, защото вътре в други точки седели и заедно с тези други навсякъде вървели. И така взела линия отляво и линия отдясно от онези на които било тясно. (Абе досетила се, че е триъгълник, ама много смачкан - в една линия натикан.)

И станало триъгълник. И всяка точка могла да си пътува и насам и натам и нагоре и надолу, пък ако си ще и на чорчик. И пак свобода нямало там - едната крак повлече и тези зад нея вземат, че се разширят, а тези пред нея вземат, че се сгъстят. И за да е ясно - пак на всички станало тясно. А пък една от средата видяла, че три триъгълника държи в ръката. И както и било скучно, дръпнала ги навън сръчно и

пирамида се появила. А в средата на тази пирамида една точка видяла, че четири пирамиди в ръка държала.

И така нататък - приказката няма край. На всички доскучах май?