автор: diva_strast

Имало едно време,през девет планини в десета (и по добре) в едно смрадливо сметище едно семейство Хамави.За ужас на всички останали им се родила първа рожба - малкия Хамчо.Идвали да го гледат от всякакви институти - от ветеринарния институт,природо- иследователи,както и органи за защита на населението.Трудно било да се определи дали Хамчо е човек,животно или друга твар и дали не е вреден за обществото.
Тъй като в тази ранна възраст същесвото било още много слузесто, компетентните лица решили да почакат да порасне и тогава да определят какво е...
И такааа... наш Хамчо растял,а с него и погнусата в околните.Миризмата се носела минути преди и след него.Интересна случка от детството на Хамчо,която навела изследователите на мисълта, че е някакво човекоподобно с животински произход е следната: Когато Хамчо бил на 3-4 годинки (в началния стадии на хамавото си развитие) майка му (мама Хамка) решила че е време да види очичките и зъбките на отрочето си.За целта надянала едни големи, големи ръкавици,грабнала мутиката и пърлачката (с които впрочем поддържала и своята фризура) , натиснала бедния Хамчо и застъргала по грозната му мусура.След многочасов изтощителен труд мама Хамка изпълнила мисията си.Хамчо ужасен от факта, че му го няма засукания мустак,а и като капак , че се бил докоснал до вода,хукнал да бяга.Нооо... до първия дерек.Малкия Хамчо започнал да залита ту наляво,ту надясно,да пада,да става,да се варгаля и сумти.
И това не е никак странно,все пак в животинския свят никое животно не би могло да оцелее без Девственото си мустаче.Но Хамчо бил силен,той оцелял.А и как иначе - вълната му никнела със светкавична скорост преди умът му.На петата минута отново бил обрасал а мама хамка изпаднала в сино душевно разтроиство.
Времето летяло неусетно дошло време Хамчо да започне училище.Това бил наи-щастливия ден в животеца на хамавото саздание.Мама Хамка му обещала че докато стане палнолетен няма да го мокри,татко Хамав пък му обещал да го кара всеки ден до училище със стария Копач (москвич осмак с двигател на дванаистак)
Децата в училище не обичали Хамчо и често пъти го причаквали до дарводелския цех въоражени с водни пистолети.Но Хамчо може да бил Тъп ма не бил Прост!(да са знаи)
Винаги носил в себе си своя миризлив чорап.Това било гаранция че в радиос от 10 метра никои не би го доближил.
През всичките тези години от първи до дванадесети клас Хамчо милеел за синия звяр на баща си.Всеки ден се въртял около раждивия копач,милвал го,говорил му и все му обещавал че след някой месец ша му тури сиди,не какво да е а Sony.
На осемнадесетия си рожден ден Хамчо вече имал всичко за което мечтае.Синия звяр бил вече негов.Фантазията, на иначе грозноватото създание, работила на макс.Запленен от бизнеса на баща си той вече си се представял как сее бабнята,как я бере и как се превръща в най- желания селяндур.


….Следва продължение......