автор: amba

Бутилката жадно впила устни във мен,
сякаш в гърлото търси утеха,
а денят е нещастен и така уморен,
с кръпки кърпи по мен стара дреха.

Храната е вчерашна, а главата бучи.
Умрял е сякаш някой за мене.
Жената сумти, после грозно мълчи,
пука ли й, че й дреме.

Допива на глътки бутилката мен,
а после разбива ме с трясък.
Заспива до нея денят уморен,
на масата, а жената оттатък