автор: Mistral

Понякога, докато мисля за него забравям себе си. Разливам чашата с вода по бюрото и опитвайки се да спася някой документи решавам да му се обадя. След минути, тази идея отпада и аз пак потъвам в ежедневието, работата, колегите, улицата и у дома.
Не съм сама, но сред четирите стени бавно изстиват чувствата и като ли изчезвам бавно и аз. Някога бях цветна, сега съм черно бяла с пожълтели краища, като стара снимка от началото на миналия век.
Преди вярвах, че като видя дъга и си намисля желание, то ще се сбъдне. Гледах през прозореца летящи балони и се радвах като дете. Бях щастието и любовта, бях жива. Сега, сега съм само спомен за жена.
Преди бях влюбена в ръцете, в пламъка, в спокойствието ти. Сега сме като партийни членове в опозиция. Всеки гледа своето, не говорим, не споделяме, не мечтаем...отдавна спряхме да мечтаем заедно. Аз имах красиви сънища и когато сутрин се събуждах, бързах да ти ги разкажа с подробности, а ти се смееше и ме замеряше с възглавници.
Работата ни погълна изцяло. Не се сбъдна нито една наша мечта. Може би не е късно, но за чувствата изстинали няма връщане назад.
Ще покоряваме нови върхове, но вече няма да сме „Ти и аз". Това беше нашето мото, помниш ли...!? Всъщност, сега вече обичам друг.
Влюбих се ненадейно, докато ти беше до мен. Едно ръкуване, ток по ръката ми. Погледа му ме прониза и вече няколко месеца не мога да си го избия от главата. Заради него разлях чашата с вода, за която ти разказах преди малко. Дори ключовете си загубих, цялата се загубвам вече. На къде ли е изток? Може би вчера знаех...
Всяка нощ, той идва в съня ми. Разговаряме за Бодлер и той ми рецитира Шекспир. Казва, че има още да уча английски за да добия онова произношение, които има той, но езика на любовта го владея перфектно.
Харесах цвета на чорапите му, яката на ризата му, тихия и настоятелен тембър на гласа му. С него съм всяка нощ, преплитат ни се сънищата. Може би е магьосник, защото те изтри от сърцето ми.
За теб, който спиш в моето легло, аз съм само безгласен звук в края на изречението. А той гледа право в мен. Очите му обичат моите безумни очи.
Щях да те питам ..."Колко ли време трае един сън?", само да не забравя.