Съдбата реши да ги събери и извика чувствата.
Нека тъгата и мъката да си тръгнат веднага.
Искам любовта да стопли тези две сърца.
Но, нея я нямаше и появи се първо съчувствието.
Ти нямаш място вече тук самота, тръгвай си.
Тя си тръгна, но се зарече пак да се върне.
След това се появиха привързаността и подкрепата.
Не след дълго приятелството измести съчувствието.
Надеждата побърза и тя да се включи в играта.
И мечтите след нея се заредиха - една, две, три.
А сега, мой ред ли е да се явя? - попита любовта.
Не, първо лъжата за да разбие всички мечти.
А гордостта, ами тя? За нея няма място сега!
След лъжите остана място само за обидата.
Заблудата сама се вреди и своята котва заби.
Не закъсня и раздялата. Това ли е края?
Не,има още. Раздялата повика и болката.
След тях се завърнаха тъгата, мъката и самотата.
Май беше това, неостана време за любовта.
Не е ли ред на забравата? Не тя няма да дойде.
А сега когато ги няма мечтите и надеждата,
и подкрепата сама се лудата напред и назад
любовта се отказа и каза: твой ред е омраза.
Не, нетрябва! А приятелството, то къде е?
То е тук, макар и малко променено но остава.
От толкова много чувства май се обърках.
Нали съдбата щеше да направи малко добро.
Да, но страхът водеше всички ви, и победи.