Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 1019
ХуЛитери: 3
Всичко: 1022
Онлайн сега:
Хрумна ми (14.12.05), че едни от първите птички на войната са две събития, които бяха и не бяха, но са показателни за разпадането на ценностните системи. Или на паниката, която съпровожда всяко начало на война.
Увод
Преди 30 години работех в Завода за Изчислителна техника, работата беше на смени и без прекъсване. А същността на работата не изискваше такава организация. Просто действаше нашенски батак и всичко се правеше набързо в последните моменти докато те не запълниха цялото време. Едно работно място беше с 5 работещи и те изпълваха цялата седмица. Когато някой беше в отпуска, тогава 4 запълваха времето. На мен обикновено се падаха събота и неделя, празниците, защото нямах навика да си отивам на село. Но празниците бяха с коефицент 1,5 а националните празници с коефицент 2.
Та да се върна на думата си. Един хубав майски ден, май че беше сряда, обявиха, че 24 май не е национален празник. Сметката на "управниците" беше проста, просташка и недомислена - един ден повече работа ще даде 0,5 процента повече национален доход. Още тогава в страната имаше голяма липса от работещи. Да не говориме за съвестно работещи.
Реакцията на съседната страна беше мигновена. Те обявиха, че в такъв случай Кирил и Методи са техни и обявиха 24 ай за свой празник. В резултат на тяхната реакция България върна празника на мястото му в петък. Това с нищо не промени събитията, понеже и така бях планиран за дежурство него ден.
Това, че на някой идиот може да му хрумне щуротия не е изненадващо. Това, че друг идиот ще му се възхити е съвсем естествено. Това, че на Временните може да им се струва, че са господари на Календара - и Френската революция и Руската революция, па дори и Цезар са се вписали така в историята. Но това, че дори за момент може да се случи е сигнал, че една от ценностите се е пропукала.
размишления (нахвърляни) относно тази ценност са в
Азбуката и Интелекта
За мен войните започват с прекрачването на границите на ценностите, или казано другояче - с изгубването на системата от ценности. А какво друго би било цивилизация?
