автор: Mike

Помоооооооощ! Братя по перо и сестри, написах една приказка, която е с незавършен край. Не мога да го довърша...Затова отправям към всички Вас предизвикателството: Довършете я! Както Ви харесва, както прецените, че трябва да завърши...Развихрете своето въображение!


Преди много години сред необятната морска шир
живяла нежна русалка, която си играела безспир.
Гмуркала се в дълбините, веселила се с делфини,
правила си огърлици от перли и морски раковини...
Един ден небето посивяло...Извил се страхотен ураган,
в далечината съзряла бедстващ кораб в бурния океан.
Заливали го вълните една след друга с невероятна мощ,
не след дълго за част от екипажа настъпила... вечна нощ.
Колебанието й било кратко. Храбро гмурнала се в миг
към един удавник, който надавал тих, сподавен вик.
Обгърнала го нежно със ръце. Извела го до спасителния бряг.
Но нещо непознато трепнало в нея: поискала да го види пак.
И чудила се какво е станало - нещо странно завладявало сърцето...
Гледала света различно...По друго й се струвало дори небето.
Защо ли слънцето било станало сякаш по-красиво? Океанът - нов?
Дали пък не е онова чувство, което хората назовавали "любов?"
Не знаела какво е, но била щастлива: с тръпка непозната.
Не спяла вече нощем. Чувствала се въодушевена и крилата...
Решила с малко страх да се отбие при странника веднъж,
било й любопитно да си поприказва с този хубав мъж...
Приближила се до острова пустинен и отдалече, крадешком -
гледала как прави от корабни останки свой приличен дом...
Отново усетила непознатото отвътре: бил снажен и красив.
Погледът му ведър омагьосвал…Пеел песен с глас звънлив...
По случайност или пък - съдба, поглед към нея той отправил:
онемял за миг очарован, възхитен. Знак да дойде й направил...
Приближила се сковано - сякаш вдървена била нейната опашка...
Тръгнал към нея с походката си стегната, бодра и моряшка.
Разменили си по няколко думи любезни, нежни и сърдечни,
а после дълго говорили си за нещата от живота - простички и вечни...
Океанът бил тих и ласкав...Нощ паднала...Били пленителни звездите...
Нещо ново и вълнуващо се раждало...Плът и кръв придобивали мечтите...
Вълшебство, страст и огън възпламенявали душите. Бездиханност... Топлина...
За първи път тя опознала красотата... Почувствала се ...почти истинска жена!
...................................................................................................................................