автор: meiia

Цял живот за тебе се подготвям.
Дали си празник, не е ясно още.
Идваш, ледна, сякаш да те стоплям
и да превърнеш страстите във мощи.
Но ти при мене не дойде така ?!
Отдавна те усещам повече от близка.
Какво ли е смъртта, протегнала ръка
и нищо друго, само теб да иска...
Но и да те пази в дългите ти дни
като любовник утринно гальовен.
И ти безумно да и казваш "остани",
тъй сякаш си достатъчно виновен,
че е прогледнала душата ти във плът,
в сърцето си видяла не една любови.
Днес тялото ми тръгва с теб на път
и можеш да рушиш света ми. До основи.
Но, ако някой ден се върна в обич пак,
не тебе аз, ти мене ще посрещаш
пред благословен от Бога топъл праг,
след който ще си само невъзможна среща.