автор: oziris

Защо? Защо виждам те нощем?
Защо ме преследваш, кажи!
Какво от мене искаш още,
взе ми всичко - сънища, мечти?

Нали ти казах сбогом,
нали те от себе си освободих?
Нали за теб боля ме много,
нали живот във болката открих?

От теб отдавна се отказах,
(само колко трудно бе!)
не помниш ли, когато каза,
когато каза просто "Не!"?

Но да ме мъчиш продължаваш -
и на яве, и на сън -
с лика си просто задължаващ
да дойда с теб навън.

Нали не ме обичаш,
нали за теб съм просто "оня там"?
Нали това не ти прилича,
нали каква си не искаш да знам?

От мен отдавна се отвърна,
(изтръгвайки ми с туй душата!)
не помниш ли, когато върна,
когато върна в мен тъгата?

Но май това не ти попречи -
още притежаваш моя ум,
щом като всички мои речи
против теб са само шум.

Нали сме с теб различни,
нали не сме един за друг?
Нали думите ми са излишни,
нали свършва всичко тук?

Нима досега живял съм в лъжи,
които измъчват ме нощем?
Защо ме преследваш, кажи!
Защо? Защо до мене си още?