'Shine on you, crazy diamond'
Pink Floyd
Облизвам с устни ръба на чашата
(не, не питайте как се прави - не знам!)
Кафето се слива с мен
И аз се сливам със света
Пречиствам се в горчилката му
От болката
никого да не обичаш.
Пия по кафе всеки час
Защото болката е много
И за да оправдая пред другите
Че ми треперят ръцете
Вкопчени в решетките
На самоизкования капан
От мечти
Искам да крещя:
„Не мога!"
Лъжа!
Мога.
И то не само защото
Се преструвам, че съм силна
За пред витрините...
А пред мен минава вече трето
Улично куче
Домакиня, прегърнала хляб
Коли на „Чистота"
Изгреви
Кафе
И пак улично куче
Избеляла
От витрината
Шпионирам
Дали преминаващите мъже
Са продали шанса ми
Да се прибирам, прегърнала хляб
За една халка.
По витрините мечти не се продават
Дори на магазинчето с надежда
Прозорците са затъмнени
Домашните кучета ги водят на каишка
Да не се изгубят
Уличните никой не ги иска
Свободни
като палтата
Дето им се радваш
На витрината
Влизаш в магазина...
И купуваш друго.
Палта за пластмасови рамене
Обречени
Да се изхабят
От светлината
И от хорските погледи
А не да се протрият шевовете
От напора на гореща плът отдолу
Едно.. не-топлещо палто
Но стига толкова! Finito!!!
Когато видиш Богородица
Да плаче на иконата
Мълчи!!!
Заклевам те, пази го в тайна!
Покрий я със воал
Да изплаче спокойно мъката си
Дори тя може
(понякога!)
Да е слаба.
И пак стига!
Смъкни покривалото, давай!
За да вдигна високо глава
Горда под кръста
На красотата
И етикета:
„нечупливо"
Обречена
Да умра
От изхабяване
Нелюбена...
Непроплакала.
Да вървя
Да вървя
Да вървя
Да се усмихвам
През детски очи
На децата
И на уличните кучета
ИЗБРАЛА
Да избелея
(с философиите и „дълбоките" си възгледи)
От Слънцето.
Прегрешила
Подиграла се
С единствения си закон
Крещян -
Човек трябва да е
Щастлив.
...
Плачат ли понякога палтата?!
Куче
Кафе.. още!
Гълъб.
И домакиня, прегърнала хляб.