автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 2.5
(Продължение)




ПЪРВИ УРОК
(Продължение)


Страданието може да се използва разумно
като механизъм за проверка на силата на вярата
Петър Д. Рибаров

Страданието, обгърнато от вярата
Си има и разумна логика,
Когато е в предел на мярата,
Запазваща човешката й прилика.
Религията ни носи утешение,
Но не може да смири вражди,
А води ни към примирение
И вдига назидателно вежди.
Безумието на Користта не знае мяра,
От него иде днешното страдание,
А то разнищва всяка вяра
В прегръдка на ридание.
Затуй човекът днес е вцепенен,
В опита си за внимание:
Прикрива даже че е наранен,
Не може да изпита състрадание.
И всичко му изглежда грешно
В света бушуващ и неукротим,
Защото Корист пее вече смешно
В стремежа с нея да се примирим.
Не стигат вече силите душевни
И туй главите ни тревожи -
Отпускаме ги в грижи ежедневни,
Че болката не може сила да приложи.
В тревожни мисли харата са потопени,
Животът в страдание ги смущава,
В самота - притихнали и унизени,
Надяват се на този, който обещава.
В страданието човекът гледа боязливо -
Утеха търси безутешно в небесата.
Не може да изчаква търпеливо,
Не вярва вече в чудесата.



Разцъфтяването на вярата
бележи началото на твоето
божествено съществуване
Петър Д. Рибаров

Вярата е трепетно вълнение,
Даряващо със сила, с вдъхновение,
А то пък с радост те дарява
И пак в градация разцъфтява.
Достигнал си така света божествен
И чудят се, че си тържествен,
А ти, във своята одежда,
Си скрил от светлата надежда.
Душата в радост тиха възклицава
И иска да се разможава -
Това и всеки мой читател
Го знае като упорит създател:
Че вярата е мощна сила -
Деня с блаженство тя е пременила
И неговият шемет
Ти носи, без съмнение, трепет.
Душата, щом попадне в неволя,
На помощ идва твойта воля
И пътят ти блести в любов,
Която го превръща в нов.
Тогава ти господстваш с власт
Над силата на твойта страст
И знаеш вече съществуване възможно
Във време като днешното - тревожно.
С душа от вяра озарена,
Ти пееш с ритъм на сирена:
Летиш над Користта далеч, високо,
Недостижим за времето жестоко.
Хоризонтът и над теб тъмнее,
Но да пакости не смее,
Че невежеството завистливо
Немее пред развитието ти приветливо.
(Следва)