автор: Bjorna

Гледай ме изпод веждите си
гледай ме, на мене това ми е нужно.
Да чувствам.
Следи моите към теб триъгълници,
че сме заложници не нашите редове,
чувствайки крилете си на съседната маса
във всяка следваща секунда когато са отвън ...
Говори ми през улиците за всичките жени в живота ти
посочи в нищото и кажи че това съм аз
и за 300 часа не съм със теб,
любувай се!
опознавай ме във всичките си пороци и желания!
във всичките супер-мои-подаръци
във моя не-до-там-красив и изплют в дланта език.
колко може там да виси
колкото да не доживея втория акт
ти там си вече 300 часа
И как си?
Как дишаш без мен
когато в устните ми има катети
и хипотенуза в една криво нарисувана нула
Е, доубий ме за моята истина,
че и че
тече ли
лириката по гърдите ми
А знаеш ли ти,
всъщност тебе ли са докосвали
все едно- само се пребори с тази
моя- твоя триъгълна скука
целувай ме нервно, целувай ме дълго
целуни ме за лека нощ, за да не заспа
Въпреки че
твоята революция е шега, скъпи
понеже
виждам във тебе
тридесет и три бутона разкрили себе си
с алените лилии библиите твоите рани близнали
преди всичко да стане като небето
което е си-ньо и все така не-по-но-си-мо
понеже
питах още колко има да се чака
от устните до устните - без спирка за почивка, нататък
спри ме навреме, ако говоря неправилно,
по твоята кожа били направленията
в дадения момент на времето
и буквите на чуждото име
Изстискай ме от вишните,
костилка съм потънала в своя си евтин сок
обелена до основи оставена да съхне.
но в дадения момент
изстичам само със текста си
а ти се опитвай да ме хванеш
до самите трепетни ъгълчета на нашия общ фокус
понеже
ролята на цветето в моето сърце е свободна,
и ти казвам - пробвай се !