В ръцете ми ще се разливаш
сладострастие,
и устните ми ще те пият жадно,
като за първи път отдала се
на причастие,
на колене душата ми ще падне.
По вените ми ще течете
бързеи,
Сърцето безпощадно ще обричате,
на сластна мъка, тичайки по бързо,
към водопада на поредната
разлъка.
И колкото по-истински са
чувствата,
по-истинска ще бъде после раната,
и колко по голямо е изкуството,
да устоиш на тях
и на измамата.
П.п (сърцето е достатъчно голямо, да понесе поредната разлъка, но мисля два три пъти стигат само..Това е мойта ценна препоръка)