автор: iokasta

Разглеждах списание,
допих изстиналото кафе,
взех си чантата и разбрах
какво ще ми хареса днес.
Да съм сама.
Без да свиквам с някой,
Без да е топло,
Без да вали,
Да съм сама.
И да се загубвам в себе си и да откривам,
че малко наляво в небето има облак, който е заплаха...
и точката в едно "далеч",
е вече отминала клюка
на въображение.
искам
да не знам защо искам да съм
сама...
Но и това разбрах,
всъщност ми харесва спокойствието.

Това ще ми хареса днес.
Вчера не си спомням какво стана, но разбрах че живота е скъперник.