автор: meiia

Ако не е ни утро, ни ден, нито нощ
и има звезди, а не познаваме мръкване.
Капчици слънце се сипят по кожата,
а ние, прекосилите себе си, сме забравили
що е време.
Тогава как ще се върнем?!

Ако се спрем пред мига и заченем
от него още много мигове близост и прошка
и, както никога, един друг се намираме
все по-навътре и по-навътре, шеметно,
чак до истината.
Тогава как ще се върнем?!

Ако забравим страха и дори смелостта,
с които да бъдем рана или заплаха,
и неусетно минем отвъд докосването,
и открием много повече от това, което
сме очаквали.
Тогава как ще се върнем?!

Ако оставим на сенките си всяко съмнение
и не говорим за него повече никога,
и не вярваме в тъмния смисъл на думите,
а се изричаме с ласки и светлина,
до безмълвие.
Тогава как ще се върнем?!


Тогава как ще можем един без друг...